Камъните в пикочния мехур се срещат сравнително често при мъжете, особено при по-възрастните, когато започват да се появяват и проблемите от уголемена простата. Те могат да се образуват в бъбреците и по-късно да мигрират в пикочния мехур или директно да се образуват в него.
Оплакванията от камъни в пикочния мехур зависят от положението, в което се намират болните и най-често се изразяват с често и болезнено уриниране. Обикновено се наблюдава парене и дразнене при уриниране. Характерно е, че при покой (през нощтта например) симптомите липсват и се появяват при физическа активност - ходене, движение, работа и т.н. Реално болките в областта на пикочния мехур се появяват, когато пациентът се движи. Ако камъкът се намира в областта на шийката на пик. мехур може да причини запушване, при което болния получава пълна задръжка на урината и не може да уринира. При изследване на урината в седимента почти винаги се откриват еритроцити (кръв в урината), а при възпаление на мехура и левкоцити.
Най-честите причини за образуването на камъните в пикочния мехур при възрастните са:
- затруднено уриниране при атония (слабост на пик мехур) и дивертикули на мехура
- Доброкачествена простатна хиперплазияили карцином на простатната жлеза
- свиване (склероза) на шийката на пикочния мехур
- стеснение на пикочния канал - структура на уретрата
- тумор на пикочния мехур
При децата най-честите причини са:
- фимоза
- стеснение на външния отвор на уретрата
При жените камъни в пикочния мехур се срещат рядко. Анатомично късият и широк пикочен канал на жените позволява още докато камъните са малки да се елиминират спонтанно по естествен начин.
Големината на камъните е различна. Те биват:
- • единични
- • множественни-имат най-често гладка повърхност, прилепени плътно един до друг.
- • с кръгла или овална форма
По химически състав биват:
- • оксалатни - имат сивкав цвят и по форма наподобяват ягода с изшипена повърхност
- • фосфатни - леко белезникави, кръгли и с гладка повърхност
- • уратни - плътни с белезникав цвят и кръгла форма
- • цистинови - меко със светло жълтеникав цвят, с гладка повърхност
При по-големи камъни оплакванията са по-слабо изразени, тъй като камъкът не се движи и не дразни стената на пик.мехур.
Диагноза - тя се поставя чрез ехографско или рентгеново изследване.
Лечение - състои се в отстраняване на камъка безкръвно чрез литотрипсия или чрез отворена операция -т.нар. секцио алта, в зависимост от големината на камъка.